Зимна приказка

Както вече някои знаят, живея от повече от три години в Дюселдорф, Германия, където сравнително рядко вали сняг. 2015 година бе последната ми снежна Коледа в България. Макар и да съм зиморничава и зимата да не ми е най-любимият сезон, не мога да отрека факта, че снегът ми липсва много на моменти. Той предава едно магическо, приказно и още по-коледно настроение. Още като дете мама ми казваше: „Коледа без сняг, не е истинска Коледа“. Според мен има нещо вярно в това. Във всички коледни книжки, филми и песни снегът се представя като важна и съществена част от зимните празници. Някак си без него, коледният дух за повечето от нас просто не е същия.

След поредната неснежна Коледа и Нова Година, реших да посетя докато още има сняг и да се насладя на едно от най-красивите кътчета в Австрия – Халщат.

Халщат е градче, разположено между Залцбург и Грац. Смята се, че това разкошно местенце е едно от най-старите населени места в Европа. Поради тази причина и много други градът е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Също така е значима туристическа дестинация в страната, която се посещава от приблизително един милион туристи годишно. Местността е известна още като „перлата на Австрия“, защото градчето е с интересна и запазена инфраструктура, множество къщички са построени на хълм, заобиколени от уникално красива природа. Освен с природната си красота, мястото е известно и с първата солна мина в света – Берхтесгаден.

Халщат е сравнително малък и много спокоен. В него живеят по-малко от 1000 души, които работят главно в сферата на туризма. Градчето е идеално за разходки. Има множество магазинчета, които предлагат сувенири, плетени ръкавички, шапки, чанти и дрехи с различни щампи. Обикаля се доста бързо поради малката си площ. Съветът ми обаче е да не бързате, а да се насладите на красотата и тишината. Седнете в някое заведение или ресторант, пийте нещо и опитайте някой техен деликатес.

Транспорт

До Халщат може да стигнете от Залцбург с автобус, лек автомобил или влак. Ако пътувате с автомобил е хубаво да знаете, че паркинг местата са разположени на входа на града и са сравнително малко. Достъпът с автомобил на доста места е забранен, защото уличките са прекалено тесни. Както може и да предположите паркингът е заплатен. Ако сте отседнали в хотел може да си закупите от рецепция билет за паркинг място, който ще ви излезе по-изгоден. За всички останали паркинг таксата на час струва 3,50 €. А ако оставите колата си за по-дълго, между 12 и 24 часа, таксата за всеки час след 12-тия е 0.50 €.

След проучване установих, че директен междуградски автобус до Халщат от Залцбург няма. Обществен транспорт в Халщат също няма, но той не ви е и необходим. Ако тръгвате от Залцбург с автобус ще се наложи в Бад Ишъл да слезете и да хванете влака до местността.

Често обаче има много организирани екскурзии от Залцбург с автобус, които ви закарват до самия град. Автобус до там може да хванете и от Виена.

Ако хващате влак е хубаво да знаете, че ж.п. гарата на Халщат не е в центъра или самото градче. Тя се намира сравнително далеч и от нея до града се стига единствено с корабче. Но пък какво по-готино от това? Пътувайки с влак ще може да наблюдавате уникално красиви гледки и накрая ще може да се повозите и на корабче. Цената на билета с влак зависи много от това кога ще си го закупите. Моят съвет е да го закупите колкото се може по-рано ако искате да спестите пари. Същото важи и за автобусния билет. Най-удобният начин да си закупите билетите е онлайн.

Забележителности

Въпреки малката си площ градът има няколко интересни забележителности, които си заслужават да бъдат посетени.

1) Skywalk ‘World Heritage View’ и Солните мини

Ако обичате адреналина и панорамните гледки, то ‘World Heritage View’ много ще ви хареса. Мястото представлява една покривна панорама, извисена на 350 метра над градчето. От нея имате изглед към планините Залцкамергут както и езерото, кръстено на града. Величествената красота, на която човек би станал свидетел, е неописуема.

Градчето е най-известно със своята солна мина. Мината работи вече от повече от 500 година, но дълги години достъпът до нея е бил ограничен. Сега част от нея се използва за туристически цели. Температурата там е постоянна, 12 градуса. Преди да влезете на входа ще получите гащеризон, който на края на обиколката трябва да се предаде. Обиколката в мината е позволена само с гид и продължава 70 минути. Вътре си е истинско приключение – ще се повозите на влакче, на железница, ще пътувате с лодка. Ще ви се разкаже още за историята и добива на така нареченото „бяло злато“ (солта).

До мястото може да стигнете по два начина. Ако сте спортни натури и обичате да вървите и да се катерите, може по еко пътека да стигнете за 1 ¼ часа. По пътят ще видите много повече забележителни гледки места.

Ако нямате време или не искате да вървите, може да хванете лифта, който идва на всеки 15 мин.

Ако си закупите Salt Mine билет ще имате право да използвате лифта в двете посоки до Салцберг, да посетите мината, да използвате лифт до панорамната гледка. Също така може да посетите Рудолстурм (ресторант с тераса, сочеща към планината) и Кнапенхаус.

Цени за Salt Mine билет:

• 34€ – нормална цена

• 31€– за студенти, пенсионери

За съжаление се оказа, че аз посетих градчето в най-неправилното време от годината. Защо ли? От 06.01 до 31.01 солната мина както и лифтът са затворени. Това се дължи на ежегодните ремонти и поддръжки на забележителностите.

2) Къщата на костите

Това според мен е сравнително мрачна забележителност, която се намира в мазето на църквата Св. Михаил. Там може да видите около 1200 обрисувани и надписани черепа. Мястото е било направено като гробница, когато се е установило, че гробището на града е прекалено малко. Последният поставен череп там датира през 1995 год.

3) Историческия музей, обиколка с лодка

Аз лично не поех риска да извървя целия път до панорамната гледка поради голямото количество натрупал сняг и неблагоприятното време. Въпреки че останах леко разочарована поради този факт, изживяването беше прекрасно. Доста хора отбягват да посещават местността през зимата. Но си има причини за това – повечето места са затворени, улиците са блокирани, пътят е заледен и доста трудно се стига до града. Докато бях там не видях нито едно корабче или лодка. Повечето туристи идваха с автобуси. Пътят ни беше истинско приключение заради заледените пътища. Мога да кажа обаче, че усилията, които ни костваха да стигнем до там, напълно си заслужаваха. Толкова красива снежна гледка не бях виждала дотогава, подобна не съм виждала и до ден днешен. Леко се сипеше снега, беше тихо и спокойно, а ние просто се наслаждавахме на величествената гледка около нас.

Важно!!

Халщат става сравнително популярна дестинация за туристи след излизането на филма „Замръзналото кралство“ (Frozen), който е бил вдъхновен именно от местността. По данни, посочени от кмета на града, дневно прииждат над 10 хиляди туристи. Този голям наплив на хора става проблем за местните с течение на времето. Все повече туристи си позволяват да използват дронове, които са строго забранени в местността. Също така има случаи, в които туристи влизат в частни дворове, а дори и в самите къщи на жителите. За съжаление градът през лятото не е толкова спокоен и приказен, а по-скоро твърде препълнен за тесните му улички. Поради тази причина кметът ограничава достъпа до Халщат като затваря някои от пътищата, водещи до там. Обсъжда се и варианта да се продават входни билети за града, но в ограничен брой. По този начин ще се опитат да намалят наплива от туристи, за да има контрол и ред.

Поради огромния интерес от страна на китайските туристи към местността, през 2012 година в Китай е създадено копие на града. Но това не е спряло чужденците да искат да видят и истинския Халщат.

Халщат не е музей, а населено място. Хубаво е да не забравяме това и да се съобразяваме с личното пространство на местните. Трябва да сме отзивчиви и да питаме хората ако търсим нещо, а не да нахлуваме в техните домове “по погрешка”. Трябва също така да пазим природата около нас ако искаме и в бъдеще да и се наслаждаваме.